Отвращението от ежедневието

Време за прочит: около 26 минути


Нашата култура страда от екстремно личностно разстройство.

Някои мъже изглеждат все едно носят броня, закачена им от голямата употреба на анаболи, а някои жени вече не помнят как изглеждат без няколкото сантиметра грим и болките в кръста от тежкия силикон в гърдите им. Други витаят из виртуалните облаци на социалните мрежи в Интернет, представяйки на публиката от контактите си илюзорния си живот далеч от всекидневните проблеми. Проблемите, от които са закоравели лицата на тези, които се мъчат да свържат двата края, без да имат достатъчно със стигането от единия до другия. Чиновници от неправителствените организации, които не знаят пък какво е мазол, се явяват „говорители на обществото“. Олигарси настояват за прокарване на удобно написаните им от корпорациите закони от трибуните на парламента, казвайки ви, че ги е грижа за вашето благосъстояние, затова ги прокарват.

През това време „British Petroleum“ ни продават играчки със „застрашените животни“, „Phillip Morris“ търсят лек за рака,  „Weyerhaeuser“ защитавали дивата природа, а полицията пък младите от насилието, „Monsanto” храни гладните в „третия свят“, a масмедиите учат децата от „първия“.

Това е дихотомията на доброто и злото (живот и оцеляване, проклятие и спасение, диктаторство и лидерство … изберете сами), която стои зад завоеванията на „напредъка“, който се свежда до връзките с обществеността.

„Дави се или плувай“, беше заменено с „вози се с нас и повече няма да се притесняваш“. Фината част на тази марка става все по-трудна за отчитане, губеща се в блясъка на ярките екрани, осветлението в магазините, машините и градските светлини.

Искаме все повече да сме вечни, иска ни се никога да не умрем. Дори ни е страх да си го помислим, че е неизбежно.

Това постоянно търсене на място за непотребни неща прониква в страстите ни до живот, тъй като чистата свобода не притежава примамливите дрънкулки, които се предлагат на доброволно купуващите ги зомбита.

Умиращите отчаяно са се сграбчили за живота, който никога на са имали.

Натрапчивата идея за прогрес на бъдещето, като някаква технологична величина, от която имаме нужда, дори не се приближава до нас. Тя е компресирана с нуждата да се запрати миналото назад към ъгъла на „електронните библиотеки“, в шкафа с надпис „може би е било така“.

Естественото търсене на лекарството като част от историята на света, на идеологията на човечеството, се употребява като нещо нужно, но е оставено като някакъв неразрешен проблем, който се случва по естествен път. Това превръща забавянето и глупостта от търсенето му в естествена генетична „злополука“, а не в резултатите от причината.

Така се създава несъществуващ край. Цикълът по откриването на лека и неговото изолиране се самоусъвършенства и нагажда за да не се открива никога.

Това от което имаме нужда са разрешения на проблема. Не може да затворим очи пред основите на цивилизацията, трябва да се запитаме, какво трябва да се случи. Разсъждението за целия социален ред, който трябва да бъде поставен под въпрос.

Само когато стигнем до това, ще може да престанем да жертваме бъдещето си, за да заживеем в днешния ден.

Болният гражданин

Главоболието, идва и си отива толкова често, че дори вече не го усещам. Дали има връзка с нещо друго, примерно колко пъти се появява … лесен отговор, доктора знае всичко, или пък рекламата по телевизора ме праща в крайна сметка до близката аптека и поглъщам малкото червено и синьо хапче, което преминава с глътка течност през хранопровода и се разпуска за няколко минути в тялото за да удари болезнената „точка“. Готово. Поне засега.

Психо-разработката

Целият живот се свежда до точки. Мечтаете за целувката, която никога не сте получили, и преследвате материалните желания, които ви превръщат в герой или злодей, любовник или курвар. Потопени сте в свят за производството на мечти. Новите обрати и завои са на разположение за всеки на достъпни цени, просто трябва да се потопите за да огледате екраните си. Вълнуващите идеи за живот са разработени от добре платени мечтатели и рекламодатели, поглъщащи вашия свят, а живота така си минава до този момент.

Това се нарича дисоцииране: то наводнява живота ви и ни е наложено като оцеляването на цивилизацията. Животът сега е само серия от моменти, точки които са изложени пред вас, но същите идват с ръководство. Вземете го в ръце, огледайте го добре, със сигурност е писано за вас. Виждате, че е показано, че тук можете да минете безпроблемно, а там е осветено. От тях.

Индоктринацията

Първо ниво:

Твоите родители са абсолютната власт. Те знаят всичко, не в буквалния смисъл, но реалността става субективна за всичките интензивни цели. Оформят те, както те си знаят.

Второ ниво:

Родителите ти постепенно отстъпват място на утвърдените от властите и техните водачи учители. Субективната ти реалност се смесва с истински или фалшиви точки на положителна реалност, понякога с многобройни решения за взимане, но не се плаши … има само един правилен отговор. Този, който те ти кажат.

Трето ниво:

Силата на сегмента сега се основава на плъзгаща се скала на заплатите/стойността. Някои случайни пробиви, но пътят сега е наричан „съдба“ или „участ“. Редуващите се власти са се превърнали в едно.

Сега вече имате по дълъг синджир в тази реалност. Вече сте свободни да търчите в обора (free range), поне докато се приберете обратно за клането.

Светът във и около работата за … е най-красивия затвор, в който сте съществували някога. Не искате да сте там, но това е необходимото зло. Основата на щастието (което сега е замъглено с „удовлетворението“) се оценява от скалата на поведението; колко по-добър сте, или по-сочен за такъв; или колко по-лош можете да бъдете.

Точно както е в първото ниво, което води до второто, така и третото води до четвъртото (естествено, разбира се).

Четвъртото ниво обаче е с ново лице. Сега може да се насладите в мислите си за завършване на трето ниво, наградата идва под формата на даване на правомощия да ръководите предходните нива. Единственият орган, който е оставен е този, за който сте чували през цялото време. „Бог“, господарят на господарите, спасителят и т.н., този от който се страхувахте и по този начин уважавахте (бащата на бащите), сега държи вашите ръце. Сега може да бъдете върнати по всяко време. Както и е над вас, така и се наслаждавате на последните си дихания на живота на земята.

Там се повдига проблемът.

Болният гражданин

По някое време между второто и четвъртото ниво, започнах да кървя от задника си. Лайното ми вече не е толкова солидно и понякога се притеснявам за този проблем … но може пък и да изчезне.

Подминавам го вече толкова време, колкото съм могъл, но в някакъв момент сметнах, че става сериозно. Моментално помислих да звънна на удостоверения и всичко знаещ доктор, единствения, който е завладял световната медицина, лечителя на всичко, което ме тревожи (всичко е в заглавието, PhD).

Не може винаги да отлагам, звъня на медицинския робот (на много места вече докторите черпят информацията си пред теб от монитора на всичко знаещите компютри, най-вероятно медицинското лице също потъва в технологичните съновидения) и след серия от изследвания компютърът изплюва резултатите за моето биологично тяло … и ми се изписва официалното становище и рецепта.

Следвам инструкциите на хартийката и купувам напечатаните на нея наркотици от аптеката.

Сега от точка А и Б отивам към точка В. Чета инструкциите и разбирам, че пия същото синьо-червено хапче, същата формула, достъпна под прахообразна или течна форма. Просто трябва да внимавам около тежки машини, когато ги пия.

Системна грешка.

Звъня пак на доктора, връщам се към точка А и следвам процедурата пак, за да получа свежа рецепта от друг киборг, който ми дава рецепта за правилното лекарство.

Един съвет от мен:

Повтаряйте ги от А до В до постигане на желаните резултати.

Обратно към телевизора си виждам, че всичко което съм получил и пия е навсякъде. Все същите хапчета, все същите компании разпространители, същите съвети – от точка А до В, във всяка тв-реклама, интернет форум.

Машината

Заобикалящото ни, с времето става все повече като наш „дом“ и се разширява с голяма скорост, създавано от машините за да манипулира чудесата на естествения свят.

Усмивки срещу заплащане на час, предписани с „приятелско“ поздравление. Заплатата ви се прехвърля по електронен път в сметката ви (изчислена в доларова стойност). Науката на работното ви място ви потапя в пасивното съществуване във високоскоростен свят.

Идеите се превръщат в продукти, които са толкова умни, че не може да живеете без тях. Включени сте в света на бързите иновации.

Вече наистина се движите към успеха, усещате ли възбудата?

Телевизорът, който току що сте си купили е повече време на този свят отколкото някога сте си мечтали да бъдете. Някои части най-вероятно вече са били преди време и в ръцете на дебеланко от „по-развита“ от вашата нация.

Това е общото тълкуване на третото ниво.

Някой сяда (понякога по 12 ч.) пред дебела лупа и запоява такива части за телевизори, докато вече не е от полза на глобалната мегамашина.

Това е „магията“ от правенето на „нови техники“, които са по-тънки от беднякът и с повече памет отколкото човешката, „направени са от храна“.

Грешка в системата

Ако можеше да се самовъзхвали цивилизацията, последните й думи щяха да бъдат днес „беше разумна“. И така нататък.

Болният гражданин

Главоболието ми се засилва все повече и става все по-често, и започвам да усещам, че кървенето на задника ми е станало само по-лошо. Моите постоянни посещения при д-р Киборг сега ме доведоха до гадене, замайвания, припадъци, мигрена и т.н. Цената на рецептите и отчетите за състоянието ми са надвишили заплатите на няколко души от семейството ми. Изморен съм вече.

Приближава се до четвъртото ниво.

Вярата ми в лечебната институция продължава. Виждам други възможности (примерно билкови лекарства), но информацията за тях е погребана в историята, заключена в онзи шкаф, а нямам сили да я изровя. Няма на къде да се обърна, така че продължавам по пътя, който ме доведе до тук.

Киборгите са създали листа с възможни изтичания за моето състояние. Доста дълга, а и нищо не е сигурно, но стигаме до точката, в която ми се казва „имаш лоши гени, и само може да се надяваме, че ще се появи достъпна за теб нанотехнология, която да унищожи това „лошо семе“.

Индоктринацията

Много имат надежда, че съществува и пето ниво, те се позовават на него като „отвъдния живот“. Не трябва да се гледа на това като на някаква случайност, че може да бъде продължение към прогрес, но има удивителна привлекателност към този идеал.

Гледа се към тази надежда като към това, че живота на земята е само тест. Ние сме тук, защото търсим следващия живот като част от „вечната светлина“, и като такава, трябва да и следваме нормите за да сме добри. Иначе няма да ни приемат и ще бъдем пратени на онова отвратително място, за което дори не искаме да си помислим (преведено в днешната му форма).

Това променя цялата перспектива за това как са сега нещата.

Погледнете към основите на цивилизацията. Там всичко е обяснено, ако може да си го преведете, но за да сте стигнали до тук, явно търсите нещо, или в по-добрия вариант – вече разбирате ..

Грешка в системата

Основният принцип на цивилизования живот е отдадеността към прогреса, който е идеология, че има не само „съвършенство“, но и е постижимо.

Целият идеал, че има „съвършенство“ се основава на аргумента, че то съществува оставяйки го на страната на разума, тъй като не може да бъде опровергано.

Посвещението към „прогреса“ ни води в кръгове, които нямат край. Не може да има. Ситуацията винаги може да бъде „технически“ подобрена, когато е истина и никога няма да има „съвършенство“. То се намира към края на дъгата от илюзии, просто следвайте пътя покрит със злато.

Така че ние жертваме себе си, за да подхранваме апарата на цивилизацията въз основа на невъзможна идея.

Това е доста голямо хапче за преглъщане, но ако държим главите си нагоре и следваме дъгата, не изглежда толкова лошо. Докато има дестинация, пътуването ще става все по-ценно.

Но там ли сме вече? Още не, но скоро.

Индоктринацията

Евентуалната ситуация за обединяването на концептуалните небеса и физическата земя правят всичко по-лесно да се сдъвче, но вярата е склонна да е против теста на времето.

„Развитието“ продължава.

Машината

На пръв поглед не изглежда толкова зле. Фабриката е построена и живота продължава. Бъдещето не е много ясно още, но някои се опитват да живеят, както са го правили и преди, което не е много лесно вече. И става все по-трудно.

Появяват се усложненията.

Фабриките се нуждаят от все повече „ресурси“, а няма извлечени по никакъв начин такива видени за нужни, за производството на финалния резултат – печалбите.

Копаят се дупки в земята, за да се извличат суровини. Дърветата са унищожавани за да се направи място за пътищата, летища, пристанища също са нужни, много шум, много от всичко. Екосистемата може да получи шок, но не изглежда да се интересува някой.

Хората го забелязват, но никой не ги слуша. Пречкат им се на пътя и се превръщат в евентуална допълнителна работа. Слагат работници на стратегически позиции до водоснабдителните точки.

Някак си „диваците“ още в миналото са разбрали за важността да живеят около чистата (поне преди това) вода.

Трябва да се приватизира цялата вода, не може да я получават на места безплатно.

Източниците на живот отстъпват на стратегията за печалба. Пореден удар в полза на машината. Фабриките не само, че поемат вода, но им трябва място за хвърляне на отпадъците си. Водата е там, а потокът може просто да отнесе отпадъците. Далече от ума и погледите. Това е разумно, разбира се.

Един друг проблем. Телевизорите се нуждаят от химикали за да гарантират, че машината функционира както трябва.

Болният гражданин

Не си единствения болен, но „експертите“ казват, че всичко се подобрявало, или че не е толкова зле.

Машината

Години на разпръсквания на химикали във въздуха, водата и земята, планетата развива тумор, но е различен от животинската версия – в основната инстанция не само, че заразява въздуха, но го елиминира. Има дупка в озона с размерите на САЩ, и ултравиолетовите лъчи пробиват навътре причинявайки рак на кожата.

Това не е достатъчно да забави цивилизацията.

Грешка в системата

Абсолютно невъзможно е да се схване функционирането на всяка частица от нашия свят. Не може да бъде направено от нищо и никой, и не би трябвало да иска да го прави някой. Цивилизацията не обича критичното мислене.

Маш … ина …та се пропуква

Провалите на добре обоснованите научни „пробиви“ бързо са захвърляни в страниците на историята. Това много ни затруднява да се справяме с подобни проблеми, а би ни принудило да поставим под въпрос основата на прогреса.

Не ни трябва да ровим прекалено дълго.

Ракът в клетките ни е в резултат на прекомерното облъчване с канцерогенни неща. Постоянните ниски нива на радиация от излъчванията на телевизията, компютрите, осветлението, опасните нива ултравиолетови лъчи, добавете и аспартам в диетичната ви или енергична напитка към върха на пестицидите в храните, изгарянето на бензин във въздуха, смог и всичко останало считано за „необходимото зло“.

Главоболието може би е в резултат от постоянното изложение на тези неща, с добавено постоянно ниво на „бял шум“ идващ от телевизори, работещи машини, коли, сирени, музика, и т.н. Натиска в работата не помага също.

Медицината, която взимате за главоболие не го лекува. Едвам покрива болките и проблема продължава.

Болният гражданин

Киселините, които са натоварвали червата ми сега са ги изтънили и страдам от вътрешно кървене. Кървящите изпражнения са свързани с това. Пораженията, които са причинили канцерогенните клетки не са позволили да се излекувам.

Грешка … в Индо ..к …три … нацията

Цялата система от нива е изфабрикувана като част от времето, реда, превъзходството и т.н., но концепцията за отвъдния живот е екстремна абстракция.

Основно, когато умрете тялото ви ще се разгради и отново ще бъдете част от планетата ни. Ще се разпръсквате между живите форми милиони години, а в този ред на мисли, земята ще е вашия предшественик и бъдещи поколения; прах при праха, пепел при пепелта.

Тази част от живота е цикъл, който никога не свършва и никога не започва. Никога не напускаме този живот, но нашите отношения с всяко животно, растение и т.н. се променя.

Това е начинът, по който се гледа на живота, когато участвате в общността на живота.

Това обаче не ни включва в него.

Пропуквания в Машината

Отказахме се от общността на живите със създаването на цивилизацията. След като нещата се съсредоточиха върху човешките нужди, вече нямаше място за повече неща. Може да е започнало като нещо хубаво, но вече „няма спиране на прогреса“.

Всяко същество манипулира своята среда, така е предназначен да работи света. В общността винаги има действия, които да гарантират баланса. Това е единствения шанс да продължават нещата.

Когато някоя човешка група намери начин да гледа на себе си като на „вид“, разделен от живота на общността (като висши форми на живот, в образа на Богове), балансът повече не е проблем.

Болният гражданин срещу Боговете

С декларирането на „превъзходство“ над обществото – се обявява война. Това не е битка, която може ей така да спечелите или да се изолира. Това е постоянно състояние на поражение. Нещата остават винаги „във въздуха“, доколкото е възможно за да не бъде измъкната силата ви, затова винаги трябва да сте в настъпление.

Грешка в системата

Обръщаме внимание, че не сме единствените, които имат любима храна. Насекомите също са част от това общество на живота: баланс.

Разбираме, че участието ни в спектакъла на цивилизацията може би е било неоправдана жертва. Живели сме за човешкия живот все едно вече е живот, но дори не бихме знаели как бихме се чувствали да живеем в момента.

Търсенето на перфектността вече е нещо остаряло и досадно. Превръща се в гняв.

Машината на пълни обороти и все по-замислящия се болен гражданин

Затриват се гори, дупчат се планини, източва се земята, харчат се хиляди години работа за мисълта, че е сложено там това за наше благо.

Не може обаче да стои само там всичко това, трябват му ремонти, строи се една империя, трябва и да се поддържа. Ние сме нейните роби и тя е нашия господар.

Системата е капан. Не може да я гледаме от изолирани ъгли, защото всяко нейно пипало е увито около нас толкова силно, че забравяме понякога, че е там.

Времето свършва.

Реално няма нищо, което да се каже на умиращия за да се почувства по-добре. Става все по-трудно да намерим мъртво тяло, за гибелта на което причината да е била естествена смърт. В много случаи дори не се оповестява и казва нещо по темата.

Повече животи са загубени от рак, свръхдози, самоубийства, териториални конфликти и т.н., че отказваме да го гледаме, какво е всъщност всичко това.

Проблемът е, че сме изолирани.

Машината над болният гражданин

Стигаме до някъде в мислите си, но нещо пак ни държи назад. Същата ръка, казва ни „ела да се возиш с нас и повече няма да има от какво да се притесняваш“. И не лъже. Ще ни вземе по пътя на живота ни.

Машините, електричеството, насладата от порното, любовта, близките, тези и други желания няма да те оставят. Няма отказване вече. Съгласяваш се със света от възможности, където всичко е планирано, и всичко работи. Може да почувстваш някакво просветление, но просто е било утопия, която стои под дъгата, илюзия.

Бунтът на болния гражданин

Да бъдеш разумен вече не е извинение. Това абсолютно не може да продължи повече.

Достигнахме до момент, в който виждаме живота като проблем. Нещо трябва да го направи по-добър, но не знаем как ще се чувстваме с това. Започваме да живеем с все повече и по-чести пропуквания в „матрицата“, но не знаем какво да правим. Гледаме на това с изолация, за да го направи по-комфортно.

Ние сме роби, свободата е точно пред очите ни и не може да я стигнем.

Има едно общество там на вън, което ни чака. Ранено е като нас, има същата рана и нашата болка.

Уморени сме, уплашени и сме много, много ядосани.

Искаме повече от всичко друго да стигнем до ръба и излетим с хората от това общество над реалността на технологичният, индустриален кошмар.

Продължаваме да чакаме, и да казваме, че „след много мъничко вече всичко ще стане по-добре“.

Това е друго измерение, което е отворено в точката на пречупване.

Системата е пробита

Най-важният момент в живота ни, защото повече от всякога ще е по-лесно да кажем „още един ден, не“ – с цялото си сърце, душа и същество да го мислите.

Изходните врати са ей там зад екрана.

Всичко което трябва да направим е да престанем да чакаме да дойде перфектния момент за да излезем от този ужас.

Едно действие на гняв и любов, има покой само в несъвършенството.

Вратите са широко отворени, а да преодолеем и се освободим от контрола е най-голямата наслада в света, идва отвътре навън.

Няма по-добър момент от сега. Нямаме достатъчно време за да си търсим извинения повече.

Ежедневната цивилизация по пътя си е загуба на повече време. Залозите са големи. Всяко погълнато хапче, всяка цигара, всеки километър шофиране, всеки момент, в който тялото се отдава на машината, всяко животно в клетка, всяко ново оцветяване на решетките и синджирите – ни отвеждат с огромни скокове към задънена улица.

Време е да кажем: „Нито минута повече!“

Да открием истината си

Клетките ни са пълни с всичките тези химически отпадъци, радиация. Седят вътре и се включват заедно с екрана на компютъра или телевизора. Пазаруването е депресията ни. Притесненията са огънят, който унищожава всичките ни притежания и планове да се опитваме да ги вземем със себе си. Затлъстяването, кървенето от задника, години наред в болки. Дефекти при новородените ни деца. Когато се убиваме по пътищата. Туморът ни. Наркотиците. Цигарите. Машините и шума. Все по-високите сгради, които ни/ще карат да се чувстваме все по-малки и безпомощни. Нашият шеф. Минималната заплата, или максималната. Затворът, понякога с решетки, понякога без. Това което ни държи будни вечер. Това което ни кара да заключваме вратата на апартамента си след себе си. Главоболието. Нещата които правим, а не искаме. Безсмислените джунджурии. Зомби икономиките. Неравенствата. Категоризирането ни. Завистта. Омразата. Драматичните романси в любовта. Полицията. Протестиращите и медиите, които ни казват да ги слушаме, или да не ги слушаме. Корпорациите за създаване на все повече нови реалности. Успехите, за които ни награждават, дори в детската градина.  Както и у дома, при родителите. Сметките за плащане. Терапевта. Докторите. Болките. Загубата на слух. Високото кръвно. Сълзите. Адреналина. Страстта към секса. Престъпника, изнасилвача, убиеца. Работника. Войника. Умиращия свят. Замърсяването на въздуха. Повредите по колата. Бетонът под краката ти. Потъващия кораб. Мъртъвците. „Нашия свят“.

Всичко това си ти.

Това е цивилизованото съществуване и мислене, което те поддържа в системата/машината. Всичко това те спира да правиш нещата, които искаш. Нещо много лично. Нещо победимо и необходимо за нашето освобождение, както и за всичко, което човешкия вид си е поставил за завладяване с преумора. Свободата е само на една мисъл разстояние.

Освободете си ума и тялото ще го последва.

Написано всичко това, единственият съвет, който мога да ви предложа е:

Започнете да живеете, а аз мога само да се надявам, че ще е от някаква полза за някого.


Време за разбиране: без време


Автор: Anony

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.