Надсъзнателните умствени процеси и немотията на човешкия разум

Изглежда теоремата на Гьодел е специален случай на по-генерален принцип, който се отнася до всички съзнателни и конкретно до всички рационални процеси, а именно принципът, че между техните предпоставки трябва винаги да съществуват някои правила, които не могат да бъдат назовани или дори да бъдат съзнателни. Всичко, за което можем да говорим и вероятно единствено съзнателно да мислим, предполага съществуването на структура, която определя своя смисъл, т.е. система от правила, която ни управлява, но която ние не можем нито да назовем, нито формираме като картина и която ние можем единствено да призовем в другите, дотолкова долколкото те вече я притежават.
Ф.А. Хайек

В недалечната европейска история човешкото разбиране за надсъзнателни умствени процеси е познато предимно в скобите на идеята за „бог“. От поетичните и религиозни книги на Омир – Илиада и Одисея, през християнската философия в Библията и постиженията на моралните науки чрез Шотландското просвещение (и немалък брой модерни мислители днес), натрупаната човешка мъдрост ни учи да се примиряваме с несгодите на природата, собственото си умствено несъвършенство, на „страничните ефекти“ от цивилизационния процес и “несъвършените“ и невидими спонтанни обществени процеси, част от които са надсъзнателните умствени процеси. Духът на XX и XXI век гледа в различна посока, потопен в социализъм и атеизъм. Социалната религия на сциентизма, прекланяща се на ограничения човешки разум, е продуктът на тези тенденции, който пипа с мръсни пръсти всяка една сфера в ежедневието ни.

Надсъзнателни умствени процеси

„Да, хубаво беше, много хубаво. Там имаше още много прекрасни неща, но не можеш да ги изкажеш с думи и дори не можеш да си ги представиш.“
Степан Аркадич, „Ана Каренина“ (Толстой)

За да функционира човешката личност, тя не може да бъде оставена да решава всичко за себе си, както на социалистите в психологията и психиатрията им се струва, че е или трябва да бъде. Има важни въпроси, които не могат да се оставят на разума и желанията на човека. Не само това, но и постоянната нужда за решаването на сложни въпроси, които никога няма да са по силите на човешкия разум, е в конфликт с биологичното ни оцеляване. В този смисъл човек е „снабден“ с надсъзнателни процеси, които го определят и снабдяват с всичко нужно, за да функционира в своята социална и природна среда, по този начин освобождавайки полето за действия с цел оцеляване. Те са част от него, като го определят, без той да може да ги контролира или променя. Някои от тях можем да открием, като наблюдаваме ума си в рефлексия наред с действията на другите членове на групата ни. Но голяма част от тях за нас ще е невъзможно да открием, да разберем, обясним или дори заподозрем, че съществуват.

Някои примери за надсъзнателни процеси са способността човек да разбира смисъла, който създават за него други хора, овладяването и разбирането на езика на неговата група, контрола над тялото, способността да „запомняме“ и „привикваме“ образи, усещания, мисли (и т.н.), да определя кое е справедливо, да създава абстрактни концепции като образи в ума си и ги пресъздава (част от тях) в думи и писмо.

Ние всички имаме опит в това как намираме своите приятели и интимни партньори в живота си, например – те ни „грабват“ и думите и мислите ни не могат да обяснят, но само да предположат защо сме привлечени и дълбоко свързани с тези хора – това е осигурено от надсъзнателните процеси, които осигуряват нашия живот, за да не го разрушим самите ние с немотията на човешкия ни разум. „Бог знае“ е идиом, който отговаря адекватно на тези въпроси. Тоест, ако имаше  същество, което притежаваше цялото възможно знание, то вероятно щеше да обясни лесно как работят надсъзнателните ни процеси в детайли. Но ние не можем, човешкият разум никога няма да успее и една от причините е, че за да се разбере една система от правила, се изисква по-сложна и подобна система, с която ние не разполагаме.

Няколко думи е добре да бъдат казани за подсъзнателните умствени процеси. Те са процеси, които не са съзнателни поради ниския приоритет, който имат за нашето оцеляване или слабата нужда те да бъдат адресирани от разума ни например. Ние можем да им влияем, ако желаем. Можем да се научим как да ритаме топка по-добре или при нужда да заобиколим дребно препяствие, като веднага несъзнателно изберем най-адекватния начин, който изплува в съзнанието, и съответно, после, евентуално – подобрим чрез опит. Разбира се,  нашата способност да „научим нещо“ остава надсъзнателен процес – как се научаваме на нещо? Ние не знаем, не е нужно да знаем.

Немотията на човешкия разум

„Епохата предпочиташе властването на интелекта вместо на свободата.“
Лорд Актън

Човек не може да е “по-разумен“ от членовете на собствената си група. Отвъд социално определена граница той става неразбираем за другите и за себе си и остава изолиран (идиот). Развитието на индивидуалния разум е групово усилие, а изолираният човек не може да стигне далеч в интелектуалното си развитие, въпреки че популярното мнение твърди обратното. „Атомизирането“ на едно общество – като българското – създава безброй идиосинкратични индивиди, които не се разбират, винаги са в конфликт, докато страхът и подозрението не позволяват развитието на адекватна социална комуникация, която е нужна за индивидуалното и общо интелектуално развитие. Разбирането на границите на човешкия разум е част от един добре развит разум.

Но каква е функцията на разума в крайна сметка? Защо имаме способността да развием това умение, ако имаме нужда от него? Какъв е проблемът, който биологичната евлюция се е опитала да реши чрез създаването на способността ни да притежаваме и развиваме социално своя разум? Тази статия има възможност само скромно да зачекне отговора. Всяка човешка група е сбор от морални правила за справедливо поведение, които слагат ред в живота на тази група и водят до нейното оцеляване (успех). На базата на тези правила едни общества оцеляват, докато други загиват. Останалите имитират принципите на успешните общества и се надяват да постигнат тяхното благоденствие (както ние го правим от 1990г. насам). Част от тези правила са писани, но неизмеримо по-голяма част от тях са неписани и въпреки че всеки един член ги притежава, той обичайно не може да ги назове експлицитно или дори да обясни своето поведение на база принципите, които го водят като „невидима ръка“ в живота му. Всяка човешка група живее в социална и природна среда, която се променя постоянно. Неизбежно този сбор от писани и неписани морални правила за успех е незавършена система и трябва постоянно да се „нагажда“ към нови казуси, които го изискват – конфликти между генерациите, инфлация на закони и пари, моралните отношения между половете, свръх-концентрация на властови шансове в определени групи и безброй други. Тези проблеми се решават от индивидите и групите за оцеляване, в които участват. В едно общество ние всички се стремим да намерим най-успешния отговор на всеки един проблем, който излиза пред нас. Много се провалят, малко успяват, а останалите копират успелите и техните похвати.

Задачата на човешкия разум е да решава подобни казуси, тези които изискват ново решение, които трябва да бъдат извлечени от вече съществуващите правила и личен опит на индивида или групата, като се добави и обогати традицията до момента заради новите събития в него. Разумът е способността на всеки един от нас да решава различни възникнали проблеми и препятствия спрямо вече налична система, съзнателно или не, за да може той и неговата група да продължава да оцелява и бъде успешна в лицето на нови предизвикателства и премеждия. Нашият разум е „реактивно“ умение, но никога „проактвино“, тоест в интелектуалното конструиране на каквото и да било. Допълнително ние нямаме нужда от своя разум, ние можем да копираме поведението на успешните индивиди или групи. Ползата от копирането на успешните решения е, че човек не рискува чрез метода на проба-грешка, но един от минусите е, че така той никога няма да успее да развие критичен разум и може да има нужда от решение в момент, в който не може да „изчака“ такова да се появи с времето.

Така човешкият разум се открива пред нас като механизъм за решаване на ежедневни казуси. Да инвестирам ли в опция A, B или C? Мога ли да мразя майка си, защото винаги е предпочитала сестра ми пред мен? Икономика ли да следвам или право в университета? Да предложа ли брак на Виолета или да я караме така, както я караме досега? Да имам ли деца? Да се подложа ли на ин витро? Кое предложение за работа да приема? Да му кажа ли истината? Да започна ли бизнес?

Човек няма нужда от своя разум, за да бъде щастлив и успешен. Той винаги може да имитира и копира отговорите на другите членове на групата му, които са решили успешно подобни казуси. Умението да разбираме и имитираме успешно поведение е също надсъзнателен процес и дадена ни способност, ние не сме я научили. На въпроса на модерния социалист, който си каза, „Аз съм толкова умен, а хората около мен са такива глупаци, как въобще оцеляват? Как не забравят да дишат или не се задавят от слюнката си, забравяйки да преглъщат?“ Част от отговора е „надсъзнателни умствени процеси“.

Има един злободневен проблем. В модерния градски начин на живот свръх-индивидуализирането на хората е факт и изискване към тях, ако желаят успех. Това създава ситуация, в която казусите, с които всеки един човек се сблъсква, също са строго индивидуални, тоест общата и споделена част в тях е малка. Това означава, че на човек му е трудно да намери решение и поведение, което да изкопира за своя проблем. Което единствено означава, че той няма избор, освен да развие разума си или да загине в механизма на проба-грешка, който той представлява.

Това е и причината хората да започват да заплащат щедри суми пари, за да намерят гурута, които да им помогнат в живота с: инвестирането, моралната им съвест („психологическо здраве“), фитнес надеждите им, избора на любовен партньор, медицински съвет, изграждането на кариера, образоването на децата им, генералната им мотивация, ориентация към смисъл в живота, удоволствието/болката от сексуалния им живот и прочее, и прочее.

Facebook Коментари