Вътрешната празнота и как загубихме душите си

Забързаният ден най-накрая е приключил. Свършили сте с всичко. Казали сте всичко. Сега е време да се отпуснете. Но вместо това една непоносима тишина се спуска над вас с потискаща сила. Чувствате, че се задушавате под тежестта на тази моментна, но сякаш вечна, празнота.

Старото усещане ви обзема… усещане за празнота, за отчуждение. Душата ви боли под натиска на този вътрешен вакуум. Как е възможно усещането за празнота да бъде толкова ужасно болезнено?

Колкото повече се засилва чувството, толкова по-силна е и нуждата от облекчение. Без значение какво се случва, нужно ви е да потискате тази пустота колкото се може по-дълго. Изглежда толкова невъзможно, толкова нескончаемо… Как се понася такава празнота.

Не ви остава нищо друго, освен да се пресегнете за цигара, телефона, хладилника, бутилката, дистанционното или следващото сексуално завоевание, всичко това в опит да избягате от стария си мрачен приятел – празнотата.

Какво представлява тази вътрешна пустота?

Емоционално, пустотата е чувство за вътрешна празнота, пълна липса на радост, надежда или удовлетворение. Когато човек изпитва празнота, той се потапя във вътрешната си бездна, а това често води до пристрастяване или бягство. Чувствата, свързани с празнотата, често включват отчаяние, депресия и усещане за изолация от останалия свят.

8 признака, че сте жертва на празнотата или знаците, по които можете да я разпознаете:

Страх да останете сам

Липса на смисъл и цел

Чувствате се празни/кухи отвътре

Липса на истинско щастие и пълнота

Склонност към пристрастяване

Невъзможност за забавяне на темпото/работохолизъм

Хронична скука

Не всички жертви на празнотата имат целия комплект, но в случай, че се идентифицирате с повече от половината, вероятно се борите с празнота.

Трите причини, поради които празнотата ви преследва

Депресията често е симптом, а не причина за празнотата. Ако се поровите из форумите онлайн или споделите с приятели, възможно е да чуете, че това усещане е свързано с различни психични заболявания, като например гранично личностно разстройство, шизофрения, алкохолизъм, наркомания, тревожни разстройства и, разбира се, с депресия. Но тези етикети са разсейващи и често пъти плитки, безсмислени и дори вредни, тъй като изобщо не се докосват до основата на причината за това, което причинява празнотата.

Вярно е, че често това чувство е причинено от неврологични химически дисбаланси, но при повечето хора причината е много по-дълбока. Основното тук е да не се бъркат симптомите с причините. Ето и някои от фалшивите причини:

Липса на партньор

Липса на пари

Липса на успех

Партньорът ми не ме обича

Нямам близки приятели

Партньорът ми ме отегчава

Липса на секс

Скапана работа

Ето какво вероятно наистина лежи в основата на празнотата:

Загуба на душевността

Загубата на душевността означава прекъсването на връзката с душата ви. Всеки от нас до известна степен е откъснат от собствената си душа.

Причина за това могат да бъдат травми и злоупотреби, които са ви сполетели в детството, материализъм и егоцентричен начин на живот.

Загубата на душевността се проявява като една непрестанна мисъл, че нещо липсва в живота ни. С други думи, тя е прикрита като вечното „търсене на щастие“, което често води до заблуди, безполезни и външно насочени занимания. Всеобщата мания за пари, слава, сила, красота и „съвършена връзка“ са само опитите ни да си върнем това което сме загубили – контакт със собствената ни душа.

Загубата на душевността е модерната епидемия с епични пропорции. Симптомите се проявяват като ниско самочувствие, суицидна депресия, психични заболявания, физически заболявания, ярост, скръб и в крайни случаи – актове на насилие, жестокост, поквара.

Липса на смисъл и цел

Когато сте загубили допира с душата си, неизбежно ще загубите допир и с житейската си цел. Какво искате да създадете или да направите? Какво иска сърцето ви да изрази? Какъв е вашият собствен път към себереализация? Когато загубите душата си… кой по дяволите да каже?!

На всички мозъците ни са промити и сме научени да действаме по определени начини. От детска възраст сме принудени да се съобразяваме и да се вписваме в хубавите малки кутийки на нашите родители, учители и обществото като цяло.

Когато станем възрастни – същата история, – освен, че сега, погрешно вярваме, че ние сме тези, които избират да изучават счетоводство, да се женят млади, да теглят кредити и да живеят социално „приемлив“ живот.

Тъй като малцина от нас се осмеляват да погледнат навътре, ние живеем по-голямата част от живота си външно. Слушаме това, което всеки ни казва какви би трябвало да сме и пренебрегваме кои сме всъщност.

Опитваме се да излекуваме вътрешните си рани, като използваме най-различни неща от външния свят да ни разсейват. Заключваме всичко неприятно, също както и всичко, което може да ни се стори „дълбоко и смислено“ и предпочитаме удобното и познатото.

Защо хората, които преживяват раздели, губят работата си, преминават през болести и смърт на близки хора страдат толкова много? Да, загубата от всякакъв вид е болезнена. Но това, което е по-болезнено, е усещането за празнотата, останала зад гърба ни. Пълзящото усещане, че животът на някой не се е развил във възможно най-голяма степен, че уникалната му цел не е постигната. А това вече е страшно.

Ако празнотата се превръща в нарастващ проблем за вас, това може да означава, че започвате да ставате по-съзнателни. Започвате да достигате точката на пречупване. Душата ви, заключена, е болна и уморена от това, че е пренебрегната. Опитва се да привлече вниманието ви. Празнотата е съобщение. И макар да изглежда ужасно нещо за преживяване, това всъщност е благословия.

Потискани и пренебрегвани емоции

И така, какво се случва, ако живеете живота си пълноценно? Ако често контактувате с душата си? Живеете пътя на сърцето, но тази пустота все още ви преследва?

В такъв случай това е знак, че потискате и пренебрегвате част от емоциите си.

Каква е разликата между потискане и пренебрегване? Потискането е съзнателно затваряне на емоциите. Пренебрегването е несъзнателно изключване на емоциите, тоест дори не знаете, че го правите. Ако сте израснали в среда, която е потискала изразяването на емоциите и е изисквала от вас поведение на стоик, вероятно се борите с всяка форма на емоционално изразяване.

Проблемът е, че с течение на времето, те започват да растат, да се израждат. Колкото повече емоциите ви са потиснати и пренебрегвани, толкова по-несвързани се чувствате в себе си. Колкото повече не успявате да се свържете в едно цяло със себе си, толкова повече празнота чувствате.

С други думи, спрели сте да усещате емоциите си. Животът става тъп и скучен. Там където би трябвало да почувствате радост, изпитвате леко задоволство. Там, където иначе бихте почувствали гняв, чувствате леко раздразнение.  Където трябва да чувствате тъга, чувствате леко неразположение.

Изключването на негативните емоции не само ги държи на заден план, но с течение на времето запазва всичките ви емоции на този заден план, включително и положителните.

„Чувствам се празен“ и трите начина да се почувствате по-добре

Запитайте се „Защо се чувствам празен“? Прегледайте всяка една от точките и разберете коя се отнася до вас, помислете си добре. Имайте предвид, че  е възможно да се чувствате празни поради всичките три причини.

Какво е решението:

Свързването с душата ви не е романтично, приятно, неангажиращо, еднократно изживяване. Това е сериозна практика. Това е всекидневна практика, с която човек трябва да се ангажира цял живот. Нужно е да полагате усилия всеки ден, за да вникнете и да се обърнете навътре, да извлечете възможно най-много ползи.

Търсете себереализацията си

Започнете да се фокусирате върху това, което ще ви изпълни психически и духовно. Това изисква да погледнете навътре и евентуално да игнорирате всичко, което всеки някога ви е казал за това кой трябва да бъдете

Себереализацията е 100%  лично нещо и зависи единствено от вас да го откриете. Никой няма да ви го даде на сребърен поднос. Трябва да проучите кое е това, което подклажда душата ви и кара сърцето ви да пее. Трябва да предприемете стъпките, да си поставите целите, да положите усилията, защото ако не го направите, ще се чувствате празни и пусти.

Помнете, вашата съдба е във вашите ръце. След като имате проактивен подход към живота си, вероятно ще се почувствате по-добре. Да се научиш да прегръщаш истинското си Аз е най-важното място, от което трябва да започнеш.

Нашите емоции не съществуват, за да бъдат фиксирани или излекувани. Не можете да се отървете от гнева, ревността или тъгата си за цял живот. Тези емоции са нормални и са част от човешкото съществуване.

Това, което можем да направим, е да се научим как да ги оставим да протичат през нас, без да се закачаме за тях или да ги преекспонираме. След като всички емоции имат позволение да танцуват през вас, усещането за празнота повече няма да ви бъде проблем, защото животът отново ще разцъфти около вас. А не е ли в това смисълът?

автор: Катерина Петрова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.