Когато играта свърши, царят и пешката се прибират в една и съща кутия

Смъртта идва рано или късно, достига всички, бедни и богати, крале и просяци. Тя е естествена част от живота ни. Не е важно какъв си, а как си живял, как си постъпвал в живота си и как си го изживял.

Много пъти сме си задавали въпроса: „Какво е животът?” Ние, хората, го ограничаваме с раждането, живота и смъртта. Но впоследствие, след смъртта, настъпва началото на безкрайността, която желаем толкова много.
Докато живеем, ние се смеем, плачем, радваме се и се разстройваме, ядосваме се и се веселим, сърдим се и си прощаваме. Сблъскваме се с толкова много неща. А когато настъпи краят на живота ни, изведнъж осъзнаваме, че нищо наше вече няма стойност и правомощия да ни върне назад.
Животът е най-ценното и свято нещо на този свят. Всеки човек има свои цели и мечти, които понякога успява и понякога не може да осъществи. Всички искаме да притежаваме всяко нещо, които желаем, но животът е твърде кратък, за да постигнем това. Всеки от нас търси постоянно по-високия връх на постиженията, без да знае кога ще настъпи краят на живота му. След постигането на определено нещо обаче започваме да правим опити за постигане на други, нови успехи.

Но сякаш забравяме едно нещо: Колкото и много да живеем – все е малко. Животът свършва неочаквано и в най-неподходящия за нас момент. Животът всъщност е серия от уроци, които трябва да бъдат изживени, за да бъдат осмислени от героите на житейския сериал. На всеки в този свят се предоставя правото на свой собствен избор какъв всъщност да бъде. Едни избират съществуването, осланящо се на задоволяване на капризи, а други избират да живеят наистина. Да живеят истински, да споделят щастието си с останалите, любовта – с неприятеля, и сърцето си – с приятеля.

Смъртта идва рано или късно, достига всички, бедни и богати, крале и просяци. Тя е естествена част от живота и всички ние рано или късно ще трябва да се срещнем с нея. Но не е важно какъв си, а как си живял, как си постъпвал в живота си и как си го изживял. Имал ли си щастливи моменти. И най-важното: обичал ли си някого. Защото именно това прави живота на човека пълноценен и красив.

Животът е сцена на житейската игра, а хората – фигурите, изпълняващи ролята на героите в тази игра. Както е и при шаха – щом житейската игра завърши, всички фигури в нея се слагат в една и съща кутия.
Всички фигури са длъжни да играят до края на играта, за да се определи кой всъщност е победителят. Погледнато от тази гледна точка, победата е важна. След нея всички ще знаят стойността на победителя, дори и да бъде прибран в една и съща кутия с другите фигури.
Но от другата страна на монетата съществува следната реална истина: няма значение кой е спечелил или загубил, всички отиват на едно и също място.

Нека сега приемем живота като игра и се замислим сериозно. Всеки ден вземаме десетки решения. В резултат на тях отхвърляме назад други десетки неща. Понякога пред нас се изправя някой наш съперник – например в бизнеса. А ако го няма, вземаме решения, свързани с нас. Всичко това е опит да бъдем победителите в играта и да бъдем притежателите на най-хубавото. Но в крайна сметка ние и съперниците, които сме елиминирали или не сме успели да извадим от играта, ще бъдат прибрани с нас на едно и също място, когато тя приключи.

Всички ще отидем на едно и също място.
Не е важно дали си цар или пионка в играта!

Има нещо, което е много важно – пътят, който ще следваме, докато стигнем крайната цел и бъдем прибрани в мястото, отредено за нас. Спечелването на играта се крие в отговора на въпроса: „Какъв човек си бил?”
Животът ни ще придобие смисъл, ако ходовете ни са били правилни и спечелим играта без измами. А ако загубим, ще бъдем отделени от другите фигури, т.е. хората в кутията, в която ще бъдат прибрани всички фигури. Ще бъдем посрещнати като крале. Ето затова победата е важна.
А ето и другата страна на монетата. Не е важно дали си цар или пионка в играта. За да спечелиш, трябва да изпълняваш правилата. В противен случай ще бъдеш наказан.

Важното в примера, даден с живота, е да не бъде пренебрегнат никой. Истински побеждаваме, когато не сменяме мястото на фигурата на приятеля ни, който той е станал за малко, да си налее чаша вода.
Не трябва да забравяме, че колкото богати или бедни да сме, мястото, отредено за нас, е едно и също. Нищо спечелено на този свят няма да дойде с нас в гроба ни. Смъртта спохожда както богатия, така и бедния. И богатият, и сиромахът си отиват с празни ръце. Важно е човек да притежава сърце, пълно с добродетели, и ум – със светли мисли. Постът на личността, богатството, което е притежавал, не могат да допринесат нищо за отвъдния му живот, както и да го върнат назад. Умира както царят, така и бедният. Но когато играта свърши, и царят, и пешката се прибират в една и съща кутия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.