Болестта

Едно време хората са умирали, покосени от ужасни епидемии, които са погубвали населението на цели градове. Достатъчно бе да се приложат някои принципи на личната и обществената хигиена, за да загуби този бич за човечеството значението си като причина за смъртност. После инфекциозните заболявания се въздигнаха до колективни палачи, докато откриването на пенецилина и на други антибиотици им отреди скромно място в историята на медицината. Днес така наречените дегенеративни заболявания са основните виновници, които причиняват смърт. Ракът, инфарктът, артритът, атеросклерозата, високото кръвно налягане и тн. са болести, които в миналото са присъствали рядко или никак, но са страшно разпространени в модерните общества. От много време медицината търси средство, което да възпре досегашната необратимост на тези злини. В някои отношения има напредък, но малък.

Днешните болести продължават да печелят територия в същата степен, в която обществата завоюват все по-големи висини на благополучието.

За медицинската наука вече изглежда очевидно, че нарушеното психическо равновесие предизвиква нарушение и на физическото и че произходът на всички тези болести не е чужд на генетичните и психосоматичните фактори. Играта на емоциите и егото в една състезателна и враждебна среда генерира деструктивни процеси. Подпомогнати от външни причинители като замърсяването, шума, предизвиканата от храните, напитките и наркотиците интоксикация, тези процеси се проявяват под формата на много познати симптоми.

Древната източна мъдрост винаги е твърдяла, че тялото и съзнанието не са две различни неща, а два различни образа на едно и също цяло. Тялото е материализацията на съзнанието, а съзнанието е абстракцията на тялото. Всичко, което засяга едното, засяга и другото. Перфектната метафора на психосоматичното е стресът, един сбор от фактори и действия, които подлагат тялото-съзнание на драстична ерозия. Така се прекъсва серия от неврофизиологични процеси и това често прелива в някое от споменатите дегенеративни заболявания.

Първата мисъл, която внушават тези научни факти, е очевидна – обърканите емоции минират здравето и лечението на предизвиканите от тях неразположения, не е от медицински характер, а от личностен.

Всъщност зад всички негативни емоции, зад робуването на материализма и на амбицията, зад неумереността, омразата, фрустрацията, липсата на солидарност, жаждата за власт, зад всичко, което според последните научни открития разболява индивида и обществото, стои егоистичното поведение.

Това е истинската причина за физическите и психичните страдания на нашето време.

Ако се приеме открито, че дегенерацията на физическото тяло се дължи на психологични фактори, остава да се разбере също, че причината за тези психологични нередности е от духовен характер. От една страна, постоянната лична неудовлетвореност генерира и дълбок личен егоизъм. Психологическата игра на съзнанието нарушава равновесието на механизмите си и отключва дегенеративните процеси, които завършват с разболяване. От друга страна, липсата на високи идеали, които да катализират личното усилие, да му придадат посока и спойка, оставят индивида разбит и беззащитен пред напора на собствените му неконтролирани емоции. Здравето на тялото зависи от емоционалното равновесие, а то пък от своя страна – от дълбоко духовните действия на човека в живота. Неизмеримото разрастване на дегенеративните заболявания, има много общо с дегенерацията на дълбоки структурни елементи на личността. Индивидът всъщност е в криза.

Нашата цивилизация не успя да надвие загубата на духовни ценности, която дойде с утвърждаването на материалното над духовното. В момент, когато човек се мъчи да се пребори с объркването, безнадеждността, мизерията, болестите и мъката, култивирането на традиционните добродетели, общи за всички духовни системи, може да стане отново онази терапия за душата, способна да лекува злините на нашето време. Симптоматично е, че средната продължителност на живота е най-висока, а заболеваемостта от дегенеративни нарушения е най-ниска именно в духовните общности, чийто живот е посветен на дисциплина и добродетели.

Явно онова, което е необходимо, е промяна на поведението, ново ориентиране на живота по пътя на себеразвитието. Да се признае грешката на хедонизма и да се съживи духовността, която е скрита в дълбините на всяко сърце, това би могло да изкорени много от болестите убийци, би предпазило отделния човек и би успокоило тревожния писък на нашето общество.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.